Народното събрание прие на първо четене проекта за държавния бюджет на България за 2026 г. Финансовата рамка предвижда значително по-висок бюджетен дефицит, нарастване на държавния дълг, повече капиталови разходи и промени в някои осигурителни прагове.
За българския бизнес бюджетът не е просто сбор от държавни приходи и разходи. Решенията в него могат да повлияят върху разходите за труд, обществените поръчки, държавните инвестиции, достъпа до финансиране и общата предвидимост на икономическата среда.
Важно е да се отбележи, че към момента бюджетът е приет само на първо четене. Предстои обсъждане на предложения между двете четения, поради което част от параметрите все още могат да бъдат променени. Законопроектът беше подкрепен на първо четене от 143 народни представители, докато 81 гласуваха против.
Бюджетен дефицит от 5,7% от БВП
Един от най-обсъжданите показатели в Бюджет 2026 е планираният дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 5,7% от брутния вътрешен продукт.
Правителството очаква дефицитът постепенно да бъде намален до 3,8% през 2027 г. и 3% през 2028 г. Приходите, помощите и даренията по консолидираната програма са планирани на около 49,6 млрд. евро през 2026 г., а общите разходи достигат приблизително 56,8 млрд. евро.
Кабинетът обяснява по-високите разходи с вече поети ангажименти, увеличения на възнагражденията в публичния сектор, социални плащания, инвестиции и необходимостта от предварително финансиране на дейности по Плана за възстановяване и устойчивост. Според правителството част от разходите са нараствали по-бързо от приходите през първата половина на годината, когато страната работеше с удължителен бюджет.
Какво означава това за фирмите?
По-високият бюджетен дефицит не води автоматично до незабавно увеличение на данъците. Той обаче показва, че държавата харчи значително повече, отколкото събира.
В краткосрочен план по-високите публични разходи могат да поддържат потреблението и да създадат повече работа за компании, които изпълняват държавни и общински проекти. В по-дългосрочен план обаче натрупването на дефицити увеличава риска от бъдещи ограничения на разходите, промени в данъчната политика или допълнително задлъжняване.
За бизнеса най-големият проблем е не толкова конкретният размер на дефицита, колкото липсата на достатъчно предвидимост. Фирмите планират инвестиции, наемане на служители и разширяване за години напред, а честите промени в бюджетната и осигурителната политика затрудняват тези решения.
Държавният дълг продължава да нараства
Проектът предвижда държавният дълг да достигне до 37,7 млрд. евро, или около 30,1% от БВП, през 2026 г. Според средносрочната прогноза той може да нарасне до 44,7 млрд. евро през 2027 г. и до 50,5 млрд. евро през 2028 г.
Част от новото финансиране е необходимо за покриване на бюджетния дефицит, рефинансиране на съществуващи задължения, осигуряване на националното съфинансиране по европейски проекти и предварително финансиране на мерки по Плана за възстановяване и устойчивост. През 2026 г. трябва да бъде рефинансиран дълг за приблизително 1,41 млрд. евро.
Нивото на държавния дълг остава относително ниско като дял от икономиката в сравнение с много други европейски държави. Значение обаче има и скоростта, с която той се увеличава, както и предназначението на привлечените средства.
Когато новият дълг се използва за инфраструктура, дигитализация и проекти, които подобряват производителността, той може да подпомогне икономическия растеж. Когато финансира предимно текущи разходи, дългосрочният положителен ефект за икономиката е по-ограничен.
Повече средства за капиталови разходи
Една от възможностите за бизнеса в Бюджет 2026 е увеличението на капиталовите разходи. Те нарастват с приблизително 2,49 млрд. евро спрямо бюджета за 2025 г., като значителна част от ръста е свързана с европейско финансиране.
Това може да означава повече обществени поръчки и инвестиционни проекти в строителството, инфраструктурата, енергетиката, информационните технологии, транспорта, ВиК сектора и регионалното развитие.
Положителният ефект за частния сектор ще зависи от това дали проектите ще бъдат стартирани и изпълнени реално в рамките на годината. При капиталовите програми традиционно съществува разлика между планираните средства и действително извършените плащания.
Компаниите, които работят с държавата и общините, трябва да следят не само общия размер на предвидените инвестиции, но и конкретните процедури, сроковете за кандидатстване, условията за авансово финансиране и времето за разплащане.
Максималният осигурителен доход се увеличава
Сред най-преките промени за работодателите е увеличението на максималния осигурителен доход.
От 1 август 2026 г. проектът предвижда той да достигне 2300 евро месечно за всички осигурени лица. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е определен на 620,20 евро.
Повишаването на максималния осигурителен доход ще увеличи разходите на работодателите за служителите с по-високи възнаграждения. Най-силно засегнати могат да бъдат секторите с повече високоплатени специалисти, включително информационни технологии, телекомуникации, финансови услуги, инженерни дейности и професионални консултации.
За самите служители промяната означава по-високи лични осигурителни вноски върху частта от дохода, която досега е оставала над максималния праг.
Фирмите трябва да отчетат тази промяна при изчисляването на бюджетите си за възнаграждения и при планирането на общия разход за труд през втората половина на годината.
Минималната работна заплата вече влияе върху разходите
В бюджетните разчети е използвана минимална работна заплата от 620,20 евро, в сила от началото на 2026 г.
За работодателите с повече служители на минимално или близко до минималното възнаграждение това означава по-високи преки разходи за заплати и осигуровки. Косвеният ефект може да бъде по-широк, защото повишаването на минималната заплата често води до натиск за корекции и при останалите възнаграждения.
Най-чувствителни са секторите с голям дял на труда в крайната цена – търговия, ресторантьорство, хотелиерство, логистика, производство, почистване и различни местни услуги.
За част от фирмите решението може да бъде постепенно увеличение на цените, инвестиции в автоматизация или по-внимателно планиране на броя и натоварването на служителите.
Ще има ли промени в данъците?
При представената рамка основният акцент не е върху увеличаване на ставките на корпоративния данък или ДДС, а върху по-добра събираемост на приходите и ограничаване на част от разходите.
Това не означава, че бизнесът трябва да пренебрегва данъчната политика. Големият дефицит създава натиск върху приходната част на бюджета, а при неизпълнение на планираните приходи могат да бъдат обсъждани допълнителни мерки.
Затова предприемачите трябва да следят не само окончателното гласуване на бюджета, но и съпътстващите промени в данъчните и осигурителните закони.
Какво трябва да следи българският бизнес?
На първо място е окончателният размер на максималния осигурителен доход и датата, от която той ще се прилага. Това има пряк ефект върху разходите за персонал.
На второ място са капиталовите програми и обществените поръчки. За много малки и средни компании те могат да създадат нови възможности за работа като основни изпълнители, подизпълнители или доставчици.
Важно е да се следи и изпълнението на приходите. Ако събираемостта изостава спрямо плана, държавата може да забави определени плащания, да ограничи инвестиционни разходи или да потърси допълнителни приходи.
Накрая, фирмите трябва да наблюдават инфлацията и цената на финансирането. Високите държавни разходи могат да подкрепят търсенето, но при ограничено предлагане могат да засилят натиска върху цените, заплатите и разходите за услуги.
Каква е общата картина?
Бюджет 2026 предлага едновременно възможности и рискове за българския бизнес.
Повечето публични инвестиции могат да създадат поръчки и да подкрепят икономическата активност. По-високите социални и публични разходи могат да запазят вътрешното потребление, от което зависят множество малки компании.
От другата страна стоят значителният бюджетен дефицит, растящият дълг и увеличението на някои разходи за труд. Те създават въпроси за устойчивостта на публичните финанси и за това какви мерки ще бъдат необходими през следващите години.
За собствениците на бизнес най-разумният подход е да не реагират само на политическите послания около бюджета, а да следят конкретните промени, които засягат тяхната дейност: осигурителните прагове, разходите за служители, държавните инвестиционни програми, сроковете за плащане и евентуалните изменения в данъчната рамка.
Окончателният ефект от Бюджет 2026 ще зависи не само от числата, записани в закона, а и от това доколко планираните приходи, инвестиции и реформи ще бъдат реализирани на практика.
Коментари